Да започнем със създаването на отделен канал за текстови съобщения. Това става по три начина. При два от тях текстовата комуникация става направо в ИВАП, а при третия се отваря отделен прозорец, който не Ви пречи на следенето на съобщенията на дисплея.
Първият е във формат .msg XXXX_XXX text, където ХХХХ_ХХХ е позивната на контролера или на пилота, на когото ще изпращате съобщение.
На първият дисплей сме написали текста, който ще изпращаме. На вторият е начинът, по който се изписва, това което сме изпратили. И на третият дисплей се вижда изписването на лично съобщение от контролера. Разбира се, че това би могъл да бъде и друг пилот и само позивната ще се различава.
Вторият начин има формат .r text и се използва, когато човекът, на когото ще изпращате съобщение е писал до Вас последен на честотата. Трябва да сте внимателни защото ако пишете на някой, а друг напише нещо на дисплея до Вас преди да натиснете ENTER, то вашето съобщение ще отиде при него.
Тук на първият дисплей се вижда лично съобщение от контролера до нас, на втория ние сме изписали такова до него и на третия е начинът, по който виждаме нашето лично съобщение до София Подход. Обръщаме внимание, че на третият дисплей диспечерът дава указания на друг пилот. Дори и този пилот да беше отговорил на LBSF_APP, то последният писал до Вас си остава контролерът и ние можем да сме сигурни, че нашето съобщение ще отиде при него. Не така щеше да бъде ако някой друг също беше писал до Вас. Тогава би трябвало да използваме формата на съобщение от първият пример за да отговорим на онзи, на когото желаем.
Третият начин има формат .chat XXXX_XXX, където ХХХХ_ХХХ е позивната на този, с когото искаме да се свържем. Този метод е и най-сигурният защото винаги нашето съобщение ще отиде там, за където е предназначено. Характерното тук е, че се отваря нов прозорец за адресанта и там се изписват всички негови и наши съобщения. Те не се виждат на общия дисплей дори от нас.
Както виждате новият прозорец позволява да се води лична текстова кореспонденция и това не се отразява на основният дисплей.
Нека отбележим нещо много важно за форматът на текстовия поток към Вас на дисплея на ИВАП.
Когато форматът е:
- XXXX_XXX>LBZ123, text – то това е предназначено за Вас и е изписано на съответната честота на контролера т.е. на общият канал. Съобщението го виждат всички, които са на връзка на диспечера независимо дали на са на текст или използват микрофон и слушалки.
- (XXXX_XXX)>text – лично съобщение до Вас. Никой пилот не го вижда независимо от начина на комуникация с контролера.
Нека сега да поговорим за транспондера.
На практика това е онази част от нашето оборудване, която дава възможност на контролера да пази нас от другите и тях от нас. Това е необходимо за да може вършейки си той своята работа да ни достави пълно удоволствие от провеждането на един безопасен полет в контролирано пространство.
Транспондерът има два основни работни режима (mode). Първият е Стенд Бай (Stand By – stby), а вторият е Чарли (C). Нека започнем с “mode Stand By”.
“Stand By mode” е онова положение на транспондера, което ползваме на перона, по време на рулиране и при напускане на полосата след кацане. Много е важно да спазваме това защото иначе пречим на човека, който коректно се е грижил за нашето кацане да си свърши неговата работа. В това положение на транспондера ние не излъчваме информация за височина, скорост, тип на самолета и дестинация. Практически тази информация не е нужна на диспечера, тъй като той има други начини да я добие ако му потрябва. Единственото нещо, което вижда той за нас (при положение, че стойноста на транспондера е различна от 0021, 0022, 1200, 2000, 7000, 7500 – забранен, 7600 и 7700) е нашата позивна (callsign). Това е достатъчно за да бъдем насочени към правилната полоса, по правилните рульожки и да ни бъдат дадени най-подходящите за нашия полетен план условия на полета. Ето какво всъщност вижда контролерът:
